Към края на археологическия сезон през септември 2025 г. екип, ръководен от проф. д-р Борис Борисов, направи находка, която преобръща представите за древната история на Тракия.
В землището на новозагорското село Караново бе разкрит огромен мраморен постамент от III век – висок 174 см, широк над 70 см и с тегло над тон и половина.
Надписът, издълбан на старогръцки и запазен в отлично състояние, разкрива името на необикновена жена – Юлия Флавия Магна, наричана „жената философ“.
Най-добре запазеният постамент в региона
Директорът на Историческия музей в Нова Загора Генчо Димитров посочи пред БТА, че това е най-добре запазеният мраморен надписов постамент, намиран досега в района. Според проф. Борисов върху него е стояла статуя, която може да бъде открита при бъдещи разкопки.
Юлия Флавия Магна – философ и почитана личност
Надписът се разчита в десет реда и е посветен от Луций Геминий Тертул, представител на висшето коническо съсловие в Римската империя. Формулировката „за многобройните ѝ услуги“ подсказва, че Юлия Флавия Магна е заемала значима обществена и интелектуална роля.
Особено впечатлява титулът „философ“ – рядко срещан за жена през III век. Това показва не само високия ѝ статус, но и уважение към нейния ум и памет – изключително явление в античния свят.
Името „Флавия Магна“ не е типично за Тракия, което води археолозите до предположението, че тя е дошла от друг регион, но е оставила траен отпечатък върху местната общност.
Светилище на култов синкретизъм
Откритието не е изолирано. Районът разкрива култов център, където са почитани тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други божества. Намерените бронзови монети, керамика и оброчни паметници свидетелстват за религиозен синкретизъм – преплитане на тракийски и римски традиции.
Разкопките имат дълга история – първите сериозни проучвания започват през 1976 г. по повод санитарни и напоителни проекти и продължават до 1985 г. Тогава са открити три базилики, разположени една върху друга, над по-стара кръгла сграда, вероятно част от древното светилище.
Още в края на XIX век е намерен друг надпис от 202 г., свидетелстващ за възобновяване на светилището на Зевс Сабазий по време на императорите Септимий Север и Каракала. Това доказва, че мястото е било религиозен център с дългогодишна активност.
От терена към музея
След изваждането му от земята, постаментът ще бъде изложен в Историческия музей в Нова Загора – на първия етаж, в близост до входа. Археолозите обаче гледат на него не само като експонат, а като ключ към бъдещи открития. Надеждата е в по-дълбоките пластове да бъде намерена и самата статуя на Юлия Флавия Магна.
Работата през този сезон се е концентрирала върху входа на светилището и върху подова настилка, локализирана още през 2022 г. Освен това е открит и външен пояс на светилището, чиято функция тепърва ще бъде уточнена.
Жената философ – символ на епохата
Образът на Юлия Флавия Магна изгрява като рядко свидетелство за женско присъствие в интелектуалния живот на Античността. Постаментът е бил нейният фундамент – мястото, където обществото я е почитало.
Фактът, че е титулована „философ“, разкрива, че е била призната не само заради услуги или благочестие, а и заради ум и авторитет. Името ѝ, съхранено върху камък, се връща към нас след векове, носейки тежест и достойнство.
