Миналата седмица стана ясно, че Европейската комисия (ЕК) пак заплаши че ще заведе дело срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Тези заплахи са постоянни от 2014 година.
Не е ли това опит всички частни фирми да правят обществени поръчки в България и защо точно в тази ситуация се забързаха ППДБ. Защо тази поправка не важи за търговците на лекарства , които са най големия частен ползвател на пари от касата?
Чиновници от Комисията смятат , че понастоящем българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50 % от финансирането си от публични източници.
Това изключване — посочено в § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки — не е в съответствие с определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“, посочено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и поради това ограничава приложното поле на директивата.
Тук интересна ще е реакцията на Европейския съд, именно защото според определението, частните лечебни заведения не би трябвало да отговарят на критериите за „публичноправни организации“.
Дефинцията на публичноправна организация според Директивата 2014/24/ЕС на Европейския парламент от 26 февруари 2014 година е, че „публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики: а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б)имат правосубектност; както и в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;
Очевидно в случая частните болници не отговарят и на трите изисквания едновременно, съответно не би трябвало държавата да подлежи на наказателна процедура.
Болниците не лекуват обществото като цяло, а лекуват отделни пациенти, които са ги избрали.
Те не получават директно бюджетно финансиране, а получават плащане единствено ако има извършена от тях дейност, съответно ако няма пациенти, те не биха получили средства от здравната каса.
При държавните и общинските болници положението е по-различно, защото те получават субсидии от държавата за ремонти, апаратура и т.н. Без значение в колко лошо финансово състояние са те, болница да фалира е почти невъзможно да се случи.
Не подлежи на съмнение и това, че частните болници имат търговски характер – те са регистрирани по търговския закон, стремят се да реализират печалби и съответно плащат данък печалба.
Според анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) в редица държави от Европейския съюз частните болници не провеждат обществени поръчки. Отново причината е, че те не могат да бъдат третирани като публичноправни организации. В Германия, например, те не се примат за такива, защото здравните каси там заплащат за услугата, а тя не е държавна субсидия. Нещо, което важи и тук – НЗОК заплаща за извършена услуга.
В Нидерландия пък Върховният съд постановява, че дори болница, създадена от сливане на три църковни клиники, не е публичноправна организация. Макар да има обществена мисия, тя носи стопански риск и трябва да оперира ефективно и рентабилно -черти на частен, а не на държавен субект.
Статутът на частните болници е предизвикателство в много страни, не само у нас. Но когато за едни държави подобна ситуация се приема за нормална, а за България се предявяват претенции, говорим за двоен стандарт от страна на европейските институции, смятат от ЕКИП.
Интересно е и, че самият Европейски съд със свое решение от декември 2024 г. по дело C-550/23, потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ в българското законодателство и подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености.
А освен чисто нормативните противоречия, провеждането на обществени поръчки създава и допълнителна административна тежест, оскъпяват процеса на работа и в някои случаи могат да го забавят, което може да бъде с изключително опасни последици в сфера като здравеопазването.
Така решението остава в ръцете на Европейския съд и предстои да видим какво ще бъде. Ако то обаче се позовава на това какво е публичноправна организация, което е водещо в Директива 2014/24/ЕС , то тогава няма как държавата ни да бъде осъдена.
