Частните пенсионни компании, които вече изплащат на хора, родени след 31 декември 1959 година т.нар. втора пенсия, ще трябва да увеличат сумата ѝ принудително за новите пенсионери.
Това е предвидено в поправка на Кодекса за социално осигуряване, която Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане.
Новите текстове са насочени главно към въвеждането на т.нар. мултифондове, които ще позволят на частните пенсионни компании да инвестират по-печелившо, но и по-рисково осигурителните вноски на клиентите си.
Текстовете, които
засягат 4 млн. български граждани и спестяванията им за пенсия,
са готови от половин година насам, но от финансовото министерство започнаха процедурата по приемането им след оставката на правителството на
Росен Желязков.
Една от основните промени в поправките на КСО е начинът на изчисляване на пенсиите, които отпускат частните дружества. Досега правото на пенсия – пожизнена, еднократна или разсрочена, се определяше на база размера на минималната пенсия за съответната година. Като за отпускане на пожизнена пенсия личната партида трябваше да надхвърля трикратния размер на минималната пенсия. А минималният размер на втората пенсия в този случай трябваше да е равен на 15% от размера на минималната пенсия, плащана от НОИ за съответната година.
Новите текстове въвеждат вече като критерий минималната работна заплата, която се вдига по автоматичен начин всяка година. Според новите правила за отпускане на пожизнена пенсия ще е нужно личната партида да е в размер от поне 20% от минималната работна заплата. А пък най-ниската втора пенсия ще трябва да е равна на 10% от размера на минималната заплата.
Това означава, че при сегашните размери на минималната пенсия и минималната заплата най-ниското пожизнено плащане от пенсионен фонд трябва да е равно на 107,70 лв. В момента то е 94,58 лв. При работа с минималната заплата от 620,20 евро за 2026 година
най-ниската пожизнена пенсия вече ще трябва да е в размер на 62,02 евро
Докато по досегашните критерии ще е 52 евро.
По-високите втори пенсии обаче е предвидено да получават хората, които се пенсионират след влизането на новите текстове от КСО в сила. Това едва ли ще стане до средата на следващата година, тъй като за обществено обсъждане е отпуснат почти целият месец януари, а след това ще започне предизборната кампания.
Промените предвиждат и задължително индексиране на втората пенсия веднъж годишно.
Увеличението трябва да е с 50% от натрупаната през годината доходност
на фонда за изплащане на пенсиите. Както и досега при пенсионирането на вложител пенсионните компании ще отделят неговата партида от универсалния пенсионен фонд във фонд за изплащане на пожизнена или срочна пенсия. Парите от тези фондове също ще се финансират на пазарите.
Главната промяна, която предлага Министерството на финансите, е за въвеждането на т.нар мултифондове. Това означава, че всеки универсален фонд ще има три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Според прогнозите на самите частни компании такава структура ще даде възможност доходността на вложенията да се удвои и вместо сегашните 4-5% да е около 10 на сто. Това пък би трябвало да доведе до по-високи втори и трети пенсии.
Главната част от натрупването на печалби върху осигурителните вноски ще става в динамичния фонд. В него се предвижда да постъпват вноските на работещите до навършване на 50-годишна възраст.
За динамичните фондове ще бъде разрешено до 90% от активите им да са инвестирани в ценни книжа като акции, корпоративни облигации и колективни инвестиционни схеми или в имоти. Това са най-доходоносните активи, но те носят и най-голям риск от евентуална загуба. Заради това е предвидено компаниите да поддържат резерви, от които да покриват на всеки осигурен поне размера на вноските му за втора пенсия.
След навършване на 50 години хората ще бъдат прехвърляни към балансиран подфонд
Освен ако изрично не пожелаят парите им да останат в динамичния или да бъдат пратени в консервативен. Балансираните фондове ще следват досегашната инвестиционна политика и ще могат да вкарват в акции до 55% от активите си. Останалите пари трябва да са в по-консервативни инструменти като банкови влогове, държавни ценни книжа и пр.
При навършване на възраст до 3 години преди тази за пенсиониране всички осигурени служебно ще бъдат пращани в консервативен фонд, където в акции ще могат да са само 25% от активите. Това ще са единствените осигурени, които няма да имат право на личен избор на подфонд.
Предвидено е един осигурен да може да раздели парите си в повече от един подфонд.
За да бъдат стимулирани пенсионните компании да търсят по-висока доходност за клиентите си, законопроектът предвижда промяна в таксите им. Както и досега, те ще са веднъж върху всяка осигурителна вноска, която постъпва във фонда, и втора върху доходността. Таксата върху вноската, която в момента е в размер на 4%, обаче започва да намалява. Предвидено е през 2026 година тя да спадне до 3,75 на сто от вноската, през 2027 г. на 3,59% и така постепенно ще спадне до 2,10 на сто от вноската през 2032 година. За сметка на това ще се увеличава таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от подфонда.
Така например при балансираните фондове досегашната такса от 1% върху годишната доходност ще се вдигне на 3,25%. В динамичните фондове ще стане дори 6 на сто от доходността.
А в консервативния таксата ще е само върху нетните активи.
Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО: Отдавна очакваме тази реформа, която ще увеличи доходността
Индустрията отдавна очаква тази реформа, която ще модернизира пенсионната система. Тя ще е в полза на осигурените лица, тъй като ще създаде предпоставки за чувствително увеличаване на доходността по персоналните им партиди, които – отново напомням, са лични спестявания и са наследяеми.
Мултифондовата реформа ще доведе до по-добри инвестиционни възможности и възвръщаемост, ще намали таксите на дружествата и ще обвърже възнагражденията им с доходността, която са успели да постигнат за осигурените лица.
Поставено е началото на дълъг процес – защото след общественото обсъждане и приемането на мултифондовете те няма да започнат да функционират веднага, а година по-късно. През този период ще трябва да се настроят системите и да се разгърне информираност за осигурените лица, за да се възползват максимално от възможностите, които реформата ще им даде за участие в управлението на пенсионните им спестявания.
26 милиарда вече са спестените във фондове пари
4 128 949 българи се осигуряват за втора пенсия. А в универсалните пенсионни фондове има 26,098 млрд. лв., показват данните на Комисията за финансов надзор към края на септември. Средният размер на натрупаните средства за втора пенсия е 6296,66 лв., като при мъжете е 6556,19 лв., а при жените – 6013,67 лв. (Виж инфографиката.)
В тези данни обаче се включват и партиди на хора, които са били осигурени по някое време, след което са заминали извън страната и не внасят вече вноски.
Индивидуалният размер на натрупаните средства по партидите на осигурените лица варира в широки граници и зависи от много фактори като продължителността на осигурителния период; осигурителната вноска и осигурителния доход; редовното постъпване на вноските във фонда; удържаните такси; постигнатата доходност и др.
В доброволните
фондове се
осигуряват
630 278 българи
Натрупаната сума в тях е 1,637 млрд. лв.
До края на септември пък са подадени 273 679 заявления за прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Преместените пари пък са за почти 1,5 милиарда лева.
В активните
партиди за
втора пенсия
средната
сума е 8461,79 лв.
Това са партидите, в които е направена поне една осигурителна вноска за последните 12 месеца.
Два от универсалните фондове, където се осигуряват за втора пенсия родените след 1959 г., доближават дори 9% доходност – “Топлина” (8,95%) и УПФ ОББ (8,94%). “Алианц България” е с 8,51%, “ДаллБогг: Живот и Здраве” е с 8,39%, “ДСК-Родина” е с 8,28%, а “Доверие” – с 8,14%. “Съгласие” е с 5,78%, “ЦКБ-Сила” с 5,87%, “Бъдеще” – с 6,44%, а ПОИ – 5,45%.
