Когато имаме поредица от дълги почивни дни и празниците следват един след друг, често се изкушаваме да се поддадем на примамливите храни и питиета на трапезата. А последствията са бързо натрупване на мазнини в зоната около корема. Щом забележим това нелицеприятно отражение в огледалото, се впускаме в бързи диети, за които изобилства информация в интернет у нас и по света. Какви са заблудите около различните режими на хранене, които циркулират в информационното пространство, и какво означава натрупването на мазнини около корема обяснява нутриционистът Дони Казиска.
|
Визитка
♦ Дони Казиска е магистър от Университета по хранителни технологии в Пловдив, специалност “ Храна, хранене и диететика“. Тя е нутриционист и експерт по клинично хранене, насочва вниманието си към връзката между продуктите, които ядем, стреса и хормоналния баланс. Започва да работи в тази посока, когато като пациент с диабет тип LADA и друго заболяване на щитовидната жлеза открива пътя за спасението и вече помага и на другите да намерят своя. Работи с хора с диабет, с инсулинова резистентност и с Хашимото. |
– Нека да започнем оттам, че по празниците всеки от нас се поддава на изкушенията – храна и питиета. Но празниците отминаха и сега идват проблемите от прекаляването. Защо трябва да бъдем предпазливи?
– Първо, при толкова много натоварване по време на празниците, панкреасът е принуден да работи в пъти повече от нормалното, за да се произведе необходимият инсулин. И в един момент неговият живот се скъсява драстично, произвеждайки, работейки в пъти повече. А и количеството инсулин, което вече се е отделило в нашия организъм, няма къде да изчезне – то минава през черния дроб.
Най-често при повечето хора с инсулинова резистентност се забелязва увеличаване на масата около корема. Това също е един от показателите. И в такъв случай се препоръчва изследване за инсулинова резистентност. Колкото по-рано се вземат мерки, включи се диета, повече движение и при нужда добавки, толкова вероятността инсулиновата резистентност да прерасне в преддиабет или в диабет е по-малка.
– Освен наедряване в поясната област, какви са другите симптоми, които да ни накарат да отидем в лабораторията и да се обърнем към лекар?
-Другите симптоми са постоянна жажда, поява на петна по мишниците, папиломчета по лицето, по врата. Но най-вече е напълняването. То е първият признак.
– Какви са заблудите за здравословните десерти и чудодейните диети и тези с отношение към инсулиновата резистентност?
– Чудодейни диети няма! И колкото и да не се харесва на хората, когато имаме такъв тип заболявания като диабет, инсулинова резистентност, за да се поддържаме в добро здравословно състояние, да имаме баланс в нашия организъм, трябва да сме наясно, че се налага да променим всичко. Не с диета, а с промяна в начина на живот, за да постигнем ремисия.
– Да поговорим отново за ябълковия оцет – трябва ли преди всяко ядене, което ще завършва с десерт, да си носим една малка бутилчица с ябълков оцет в джоба и да го разреждаме с вода?
– Това е все едно да питате „Трябва ли да си нося с мен бягащата патека и като изям едно парче торта, да се кача на нея“. Хората трябва да се грижат за себе си. Те трябва да са наясно, че ябълковият оцет не е спасение. „Аз днес ще изям половин парче торта на закуска, на обяд и вечеря, ще си нося ябълков оцет и няма да имам проблем с кръвната захар, няма да напълня“. Не, не е така. Нека това бъде някакво изключение. Хубаво е да се пие ябълков оцет, но той не е вълшебната напитка, която ще ни излекува. Ние сами трябва да се научим как да се храним здравословно, как да се поддържаме в добра форма, чрез хранене, движение и при нужда с добавка.
– Според някои теории, плодът трябва да се консумира поне половин час преди основното хранене. Какви са вашите правила?
– Аз консумирам плодове, след като съм хапнала зеленчуците, протеина в основното хранене, каквото и да е то, чак след това си позволявам някои плодове. Използвам такива с нисък гликемичен индекс. Основно залагам на горските плодове, ягоди, малини, боровинки, рядко зелена ябълка, лимони, круши, които не са с много голяма узрялост.
Ограничавам гроздето и банана. Следващото правило е за вечерята. Хубаво е тя да бъде най-късно до 19 часа. За всички хора, независимо дали имат диабет, инсулинова резистентност, метаболитни проблеми. Някои от моите златни правила са: сутрин да не се яде нищо сладко, обядът да завършва с плодове.
Дони Казиска
-Тиреодитът на Хашимото може ли да се овладее само с диета, без хапчета?
– Специално при Хашимотото не е задължително да се включи хапче за неговото регулиране. То става в последствие, когато, освен Хашимотото, имаме хипофункция на щитовидната жлеза и хормонът THS излиза доста извън нормите. Тогава в повечето случаи се включва допълнително медикамент. Но когато е Хашимото, без промяна в хормоните на щитовидната жлеза, моят съвет е да се приложи правилно хранене и движение и организмът може да се поддържа в добро състояние и да има енергия. Големият проблем при Хашимотото е напълняването и липсата на енергия.
– Вие сте с Хашимото, но изглеждате фантастично. Въпрос на ген ли е или на диета?
– На начин на хранене. Аз от 2017 година, откакто си направих изследванията, съм променила начина си на хранене драстично. За хората, които имат Хашимото и търсят баланса и енергията, ще споделя, че първият режим, с който започнах и горещо препоръчвам, е Палео режимът.
– Какво представлява той?
– Палео режимът пресъздава храненето на нашите предци. Там са абсолютно изключени млечните продукти, белите брашна, захарта и различните видове захарни изделия. Набляга се на чисто месо, ядки, авокадо, плодове, а зеленчуците са задължителни. С тях трябва да стартира всяко хранене. А енергията откъде ще дойде? Ами, от правилното хранене. Когато се храним правилно и включваме движение в режима си, тогава организъма не губи енергия, за да преработва храната.
Колкото повече се движим, толкова повече самият организъм си търси това движение. Някой казва: „Аз днес съм изморен, не ми се ходи да тичам, не ми се спортувам.“ Това е грешно. На организма трябва да му се създаде навик. Той трябва да знае, че тази седмица два пъти ще бъде на спорт. И самият организъм след време започва да го иска. Правилното хранене с правилното движение, особено за хората с Хашимото, е от основно значение.
И при диабет – също, но трябва да се подбере правилното движение. Не всяко движение е подходящо. Понякога, когато движението е по-натоварващо (както за хората с Хашимото, така и за тези с диабет), вместо да доведе до положителни резултати, то стресира организма, води до отделяне на по-голямо количество кортизол и кръвната захар се повишава, вместо да намалява.
– Кой решава кое движение е правилно? Организмът ли сигнализира „Това ме напряга, другото повече ми харесва“ или трябва някой като вас да каже какво трябва да правим?
– Когато човек има нужда от помощ, когато сме пробвали един, втори, трети режим и не виждаме светлина в тунела, чувстваме се в някакъв лабиринт, тогава наистина е нужно да се обърнем към специалистл Той ще изчисти всичките заблуди и ще начертае правилния път, по който да вървят хората. По според мен, организмът знае какво е най-добро за него, а много често ние не го слушаме. Мога да дам пример с цигарите.
Когато някой реши, че ще пуши при първата, втората, третата цигара му става лошо, повръща му се, прималява му. Ама ние сме нахалани и въпреки че тялото показва колко не е добро това за него и че трябва да се откажем, ние продължаваме да го натискаме и да пушим. И в един момент той се пристрастява. Тогава и да искаме да спрем, пристрастяването е налице и то пречи да се откажем. Хубаво е да се вслушваме в тялото, защото то ни дава ясни знаци кое е добре за него и кое не е.
– А трябва ли му и някаква бариера, защото, ако то иска два шоколада, аз какво да направя – достатъчно ли е да му дам едно блокче и да му кажа „Нали ти дадох“??
– Всичко трябва да бъде с мярка, да не се прекалява с нищо, и когато имаме по-сериозен проблем, е хубаво да се обърнем към човек, който наистина може да ни помогне. И това, за което апелирам, е хората да се проследяват. Да правят профилактични прегледи.
Магдалена ГИГОВА
