Австралийка, която пожела да остане анонимна, разкри как родителите на годеника ѝ са ѝ предложили пари, за да го напусне, и тя се е съгласила. Ето нейната история:
„Известно време се съмнявах във връзката си с Джереми.
Започнахме да живеем заедно само след два месеца връзка, когато бяхме в началото на двайсетте си години и неопитни в живота. Бяхме лудо влюбени и си мислех, че нищо не може да промени това.“
„В началото всичко беше прекрасно, а после забременях. Беше изненада, но го приехме. Джереми ме попита дали ще се омъжа за него и малката Джема се роди, когато бяхме заедно около 18 месеца.“
„Планирахме да се оженим около първия рожден ден на Джема, но същата година, след като се роди, нещата тръгнаха надолу. В началото не можех да разбера защо, но после започнах да се чувствам зле за себе си и самочувствието ми рязко спадна. Чувствах се сякаш не заслужавам Джереми и че съм ужасна майка.“
„Никога преди не съм имала проблеми с увереността, така че бях шокирана, когато говорих с най-добрата си приятелка Михаела и тя ми каза, че е забелязала, че Джереми ме унижава много.“
Нямаше нищо особено – никога не ми е казвал, че съм ужасен човек. Просто подкопаваше самочувствието ми, стъпка по стъпка, с малки коментари за това какво нося, каква е косата ми, с кого излизам или какво правя с живота си.
Бих слушал неща като:
„Наистина ли ще носиш тези панталони? Наистина ли мислиш, че ти отиват?“
Щом Михаела ми го спомена, и аз започнах да го забелязвам – и се случваше всеки ден. Наистина започна да ме изяжда.
Освен това, той разви лош нрав. Никога не ме удряше, дори не ме заплашваше, но когато беше разстроен, хвърляше неща из стаята или блъскаше по стената. Имахме дупки в две стени, той счупи три парчета от семейната ми посуда и дори не можех да преброя колко пъти разплака Джема с гнева си.
Все повече се страхувах и не исках повече да живея така. Опитах се да говоря с него, но той ми каза, че преувеличавам и че всеки има такива моменти. И ми каза, че съм прекалено чувствителна към коментарите му.
По това време родителите му ни посетиха от Обединеното кралство. Не ги познавах преди, но знаех, че Джереми произхожда от заможно британско семейство. Беше напълно различно от моите корени от работническата класа, но бях напълно неподготвен за това колко открито тя щеше да не одобри мен или Джема.
Свекър ми и свекърва ми ме мразеха от самото начало. Веднага щом се срещнахме, Робърт и Шерин ми казаха, че Джереми трябва да се ожени за хубаво момиче от средната класа от Съри, откъдето бяха те. Не бях сигурен защо не ме харесват, защото „залових Джереми с бебе“ (техните думи) или просто защото искаха той да се върне с тях в Англия.
Малко от едното, малко от другото, струва ми се. Останаха седем дни, но в деня преди да планират да си тръгнат, Робърт ме попита дали искам да се разходим с него в местния парк. Сложих Джема в количката и отидохме на разходка.
Нямах представа какво ще се случи. Робърт ми каза, че разбира, че Джереми е добра покупка за някой като мен, но че се тревожи за бъдещето на сина си тук, в Австралия. Каза, че смята, че Джереми е мястото си в Англия със семейството си.
Исках да му кажа, че Джема, Джереми и аз вече сме семейство, но не бях сигурна дали изобщо мога да го повярвам. Бях нещастна.
Робърт каза, че той и Шерин са разговаряли и са се чудили дали тя би се заинтересувала от „лек тласък, за да го изкара от връзката“. Аз казах:
„Искаш да ми платиш, за да скъсам с него?“ Робърт ме погледна в очите и просто каза: „Да.“
Имам чувството, че това не е мъж, свикнал да чува откази. И колкото и да исках да му дам урок, чувствах, че това е моят изход. Мога да взема Джема и да започна нов, спокоен живот.
„Колко?“ попитах аз.
„Как ти звучи 20 000 долара?“, попита той.
Замислих се за момент и казах:
„30 и имаме сделка.“
На следващата седмица парите се появиха в сметката ми и казах на Джереми, че го напускам. Не знам дали някога ще разбере какво са направили родителите му, но знам, че той замина за Англия няколко месеца след като се разделихме.
Изпращам му снимки на Джема и се чуваме, но вече не се чувствам зле. Ами, току-що внесох първоначална вноска за хубав малък апартамент за мен и Джема, благодарение на баба и дядо, които вероятно никога повече няма да видят.
Редактор: Ясен Чаушев
