На 14 февруари 2012 г., в Деня на влюбените, животът на 22-годишната студентка Мариана Карабулева бе прекъснат брутално на пешеходна пътека в Студентски град в София. Момичето от Лесотехническия университет тръгнало с приятеля си Симеон Прусиийски и компания към заведение, за да празнуват празника, но никога не стигнало дотам.
Тротоарът бил затрупан със сняг и младежите се движели по пътното платно, спазвайки правилата – срещу движението. В отсрещната лента преминавал автобус, зад който се движела маршрутка. Шофьорът на микробуса предприел изпреварване на тъмния и неосветен участък, ударил Мариана в гръб и я повалил на асфалта. Тя загинала на място пред очите на приятеля си.
Мариана е дъщеря на бургаската журналистка Емилия Карабулева, която през 90-те години пише за „Черноморски фар“ и „Свободен бряг“. По-късно семейството се премества в Плевен, откъдето е съпругът ѝ Бойко.
Процесът срещу шофьора на маршрутката Димитър Димитров се точи с години в Съдебната палата в София. В съдебната зала той твърди, че момичето „лъхало на алкохол“, когато опитал да ѝ помогне. Въпреки показанията и болката на близките, адвокатите му успяват да извоюват условна присъда, уточнява „Флагман“.
„Загубих си семейството за една условна присъда“, написа в социалните мрежи майката Емилия Карабулева. Пет месеца след трагедията и съпругът ѝ Бойко не издържа на мъката и почина.
Тринадесет години по-късно тази съдебна развръзка продължава да тежи като незарастваща рана върху живота на майката, която остана сама със спомена за дъщеря си.
Ето какво разказва още тя:
„Моята дъщеря Мариана беше убита от маршрутка в Студентски град в София навръх Празника на влюбените „Свети Валентин“ – 14.02.2012 г. Отивала е с компания и нейния приятел и годеник Симеон Прусийски да празнуват в едно заведение.
Димитър Димитров, тогава на 62, изпреварва автобус, не вижда децата и я удря отзад. Мариана отхвърча метри напред и пада в краката на Симеон. Цялата е в кръв, а те не знаят какво да правят. Питат виновния шофьор, но той само си гледа ламарините и им казва: „Стават такива неща“. Нито той е арестуван, нито полицията се е задействала.
На нас за смъртта на Марианка ни казаха приятелите ѝ. Чак след няколко часа се обадиха от полицията в София и ни съобщиха, че е претърпяла инцидент на пътя и е починала.
Не мога да простя на системата, че дъщеря ми 3 часа е лежала мъртва в снега и не се е намерил никой, който да я вдигне. Благодаря на д-р Кожухаров, че най-накрая са му се обадили и човекът е станал от масата, за да прибере трупа и да направи аутопсия.
Димитър Димитров е бил шофор в СДВР, т.е. един вид полицай. Затова нашето дело го смачкаха още в досъдебното производство. Гарван гарвану око не вади!
5 години ходих по дела в Софийски градски съд, та чак до Върховния. Убиецът на детето ми беше там, но нито веднъж не дойде да говори с мен, дори само за да разбера, че чувства нещо.
Съпругът ми почина 5 месеца след смъртта на Мариана, не можа да я преодолее. Отиде си и от мъка по нея и от сблъсъка с реалността – че в тази държава няма справедливост! Имахме фирма за мебели и дограми „Карабулев“. Но след смъртта на детето и съпруга си се отказах от всичко.
Оказа се, че убиецът на детето ми има намалено зрение, не вижда добре и не може да управлява маршрутка. Кой му е дал разрешително, за да трепе хора по улиците на София?!
Делото беше връщано от инстанция на инстанция няколко пъти, но накрая присъдата беше условна. Загубих си семейството за една условна присъда?!“.
