Нервно-вегетативната дистония е събирателен термин за поредица симптоми, приписвани на неизправност на автономната нервна система. Оплакванията включват нервност, нарушения на съня, крампи или сърдечносъдови проблеми.
Обикновено не може да се открие специфична органична причина. Много от оплакванията отшумяват сами. Причини и рискови фактори са различни физически, психически и социални обстоятелства, психосоматични причини, стрес, скръб, тревожност. Вегетативната дистония буквално означава „дисрегулирано напрежение (дистония) на вегетативната нервна система“. Тази система координира много важни телесни функции, които трудно или изобщо не могат да бъдат повлияни волево – като сърдечен ритъм, дишане или храносмилане. Симптомите обхващат широк спектър – от сърдечносъдови проблеми и главоболие до треперене на ръцете и диария.
Диагнозата „вегетативна дистония“ е била широко разпространена през 50-те години на миналия век, но днес вече е частично заменена от различни синоними. Примерите включват невровегетативно разстройство, автономна невроза и автономна дисрегулация. Ако пациентите страдат от персистиращи симптоми, за които не може да се установи физическа причина, лекарите обикновено се позовават на соматоформни разстройства или функционални синдроми.
Терминът „вегетативна дистония“ се отнася до автономната нервна система, която контролира всички автоматични телесни функции – кръвното налягане, дейността на потните жлези, реакцията на зениците при ярка светлина. Когато обаче човек съзнателно реши да се движи или да възприеме нещо, соматичната нервна система е активна. През повечето време двете системи работят в тясно сътрудничество. Автономната нервна система е разделена на два функционални еквивалента: симпатикова и парасимпатикова нервна система. Симпатиковата причинява напрежение, ускорява сърдечната честота и дишането и подготвя цялото тяло за реакция „бий се или бягай“, а парасимпатиковата е основно отговорна за процесите на релаксация и регенерация.
Ако взаимодействието между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система не функционира правилно, симптомите понякога се класифицират като автономна дистония и зависят от това дали балансът на напрежението се е изместил в полза на симпатиковата или парасимпатиковата нервна система. Хората със симпатикотония са склонни към нервност, учестен пулс, високо кръвно налягане и диария. Ако са с ваготония, тогава е по-вероятно да имат ниско кръвно налягане, студени ръце и крака, апатия и запек, мравучкане. Вегетативната дистония като диагноза обаче е спорна; критиците я описват като диагноза по необходимост, когато лекарят е затруднен
Лекарите обикновено класифицират подобни физически оплаквания без разпознаваема, диагностицируема органична причина като соматоформни разстройства. Те се считат за широко разпространени сред населението, но симптомите често изчезват сами. Един пример е хиперкинетичният сърдечен синдром, който е свързан с чести палпитации и големи колебания в кръвното налягане. Синдромът на раздразнените черва се отнася до хронични храносмилателни нарушения, които често са свързани с коремна болка и подуване на корема. Свръхактивният пикочен мехур (раздразнен пикочен мехур) често води до постоянна нужда от уриниране.
Симптомните комплекси от този тип се наричат функционални синдроми. Хроничната болка с неясна причина също попада в тази категория, като например фибромиалгия. В някои случаи спорадичните панически атаки, които често нямат конкретна причина, също се класифицират като вегетативна дистония. Физическите симптоми често имат своите корени в психиката – тогава това са така наречените психосоматични оплаквания. Следователно вегетативната дистония се лекува понякога и с добавяне на психотерапевтични мерки към цялостната терапия. Те предлагат най-голяма перспектива за облекчаване на симптомите
Особено полезно е да се работи върху причините и чувствата, стоящи зад симптомите. Ако усещания като стрес, тревога или скръб могат да бъдат елиминирани или обработени по друг начин, физическите симптоми обикновено се подобряват в дългосрочен план. Двигателната активност, лекият спорт и разходките положително влияние върху някои соматоформни разстройства. Част от страдащите се възползват от упражненията за релаксация в тай чи или йога. Хомеопатията помага на някои пациенти като алтернативен метод на лечение. Ефективността на самата хомеопатия обаче все още не е научно доказана.
Често тези мерки сами по себе си облекчават симптомите с течение на времето и по този начин помагат в борбата с вегетативната дистония. Лекарствата не са необходими в повечето случаи, но се използват за лечение на симптоми, когато състоянието е тежко. Те включват болкоуспокояващи и различни съвременни антидепресанти. Вегетативната дистония често няма ясно определена причина (лекарите понякога я наричат „идиопатична“). Не е необичайно множество физически, психически и социални фактори да играят роля.
Тялото и психиката са в постоянно взаимодействие помежду си и не е необичайно тежкият психологически стрес да повлияе на различни телесни функции. Когато след всички необходими медицински прегледи може да се изключи чисто физическа, органична причина за съответните симптоми, лекарят ще вземе предвид психосоматична причина. Ако човек, който е загубил близък или се чувства много нещастен на работа, често развива дългосрочни физически симптоми като главоболие, нарушения на съня или тремор. Хормоналните промени при менопауза или бременност също са възможни причини за неясни физически симптоми, които биха били диагностицирани като вегетативна дистония или соматоформно разстройство.
Това не означава, че симптомите са въображаеми или „нереални“. Вегетативната дистония често носи със себе си някои плашещи симптоми, сред които са палпитациите – усещане за необичайно силно, бързо, трептящо или „прескачащо“ сърцебиене. Ето защо соматоформните разстройства трябва да се приемат също толкова сериозно, колкото и тези с ясно физически причини. И двете изискват внимателна диагноза и ако симптомите не отшумят сами, лечение.
|
Протичането на автономната дистония зависи от различни обстоятелства. Прогнозата като цяло е добра и не ограничава продължителността на живота. В 50 до 75 процента от случаите соматоформните разстройства са леки и симптомите се подобряват с времето. Прогнозата е по-лоша за пациенти с много тревожно и негативно отношение към симптомите си, със силно избягващо поведение и със съпътстващи психични заболявания (като депресия или тревожни разстройства). Това важи и за тежък психосоциален стрес, който не може да бъде разрешен. Отрицателно въздействие върху протичането на разстройството има и ако засегнатото лице напусне работата си за повече от месец или се отдръпне от приятели и семейство. „Тежък ход“ на вегетативна дистония има, когато симптомите стават по-тежки с течение на времето и хронифицират, но винаги съществува възможността състоянието да отшуми и само. |
Карина ХРИСТОВА
