В статията си, озаглавена „Купуваме с отстъпка, плащаме със здравето си“, Херич описва тревожни практики в словенския агросектор.
По думите ѝ, ниската цена остава единствен критерий при обществените поръчки и в търговските вериги, което води до заливане на пазара с нискокачествени, но евтини храни.
Местните производители не могат да се конкурират с масово произвежданите и изкуствено стабилизирани зеленчуци, идващи от други държави.
„За съжаление, никой не пита защо вносните храни са по-трайни“, посочва журналистката.
Химически покрития и неузряла продукция
За да издържат дългия транспорт и да изглеждат „свежи“, много от тези продукти се обработват с восъци, специални покрития, охлаждащи газове и среди с по-ниско съдържание на кислород. Целта е проста – забавяне на гниенето, мухъла и зреенето.
„Доказано е, че тези химикали забавят развалянето на продукцията, но това не означава, че я правят по-здравословна“, пише Херич. Тя допълва, че такава храна често е брана неузряла, за да издържи пътя до магазините – а това означава по-малко вкус и по-малко хранителни вещества.
Местните под лупа, вносът – „на доверие“
Друг проблем, по думите на Херич, е дисбалансът в контрола: вътрешните производители са подложени на строг надзор, докато вносните стоки преминават границата почти без проверка.
„Само тук-там някой вносен продукт се изтегля от продажба, защото властите установяват несъответствие“, казва журналистката. Въпросът е колко други остават незабелязани.
Зелен боб с пестициди и туршия с парацетамол
Херич дава и скорошен пример, който предизвика вълнение сред словенските потребители – от продажба е изтеглен зелен боб мунг с произход от Тайланд, след като е установено, че съдържа прекомерни нива на пестициди.
„Това не е изолиран случай. Има много“, подчертава тя. Проблемът е, че тези скандали рядко стигат до медиите, а потребителите бързо забравят.
Журналистката припомня и вече почти забравения скандал с вносни туршии, в които лабораторни анализи откриват лекарството парацетамол.
„Парацетамолът е медикамент, който се използва за облекчаване на болка и понижаване на температурата и не трябва да се намира в никакви хранителни продукти, дори в ниски концентрации“, предупреждава Херич.
Евтин внос, скъпи последици
Журналистката обръща внимание и на вноса от съседни държави. Според нея, изхранването на два милиона души не е проблем за Словения, но страната губи продоволствен суверенитет, докато се залива с евтини излишъци от други страни в ЕС.
„На нашия пазар идват не само стоки от трети страни и други континенти, но и излишъци, от които французите, поляците и германците могат лесно да се отърват – да ги хвърлят или продадат за стотинки на нас“, казва тя с огорчение.
Тази ценова политика, според Херич, привлича клиенти, но съзнателно или не, води до унищожаване на местното производство и заличаване на традиционното земеделие.
Иронията на избора
„Когато единственият критерий е цената, здравето губи“, заключава журналистката. Нейните думи отекват далеч отвъд Словения – защото въпросът, който поставя, е общоевропейски: „Колко често плащаме евтино на касата, но скъпо със здравето си?“
